Голям нощник

	Голям нощник
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:	Нощници (Myotis)
вид:	Голям нощник (M. myotis)
	Научно наименование
	Myotis myotis (Borkh., 1797)
	Разпространение
	Голям нощник в Общомедия
	[ редактиране ]

Големият нощник (Myotis myotis) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Централна, Източна и Южна Европа и Източното Средиземноморие до Палестина. В България се среща в карстовите райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове.^[3]

С маса от 26 до 45 g големият нощник е сред най-големите прилепи, срещащи се в Европа. Дължината на тялото с главата му е 65-80 mm, а размахът на крилете - 350-430 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е дълга колкото тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно големият нощник силно наподобява сродния вид остроух нощник (Myotis blythii), от който се отличава главно по по-големия размер на черепа.^[3]

Големият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. В Централна Европа обитава главно хралупи и подпокривни пространства, а в Южна Европа - пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на юни или началото на юли. Продължителността на живота надхвърля 17 години.^[3]

При полет големият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Ловува главно в редки широколистни гори и околностите им, като обикновено ловната територия на един прилеп е около 0,5 km². Храни се предимно с дребни нелетящи насекоми, най-често бръмбари, с предпочитана дължина на тялото 12-35 mm.^[3]

Източници

↑ Myotis myotis (Borkh., 1797). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Голям нощник. Посетен на 2022-03-28
↑ ^а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 191-200.

Външни препратки

Голям нощник (Фондация „Наука за природата“)

[1] Myotis myotis (Borkh., 1797). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Голям нощник. Посетен на 2022-03-28

[ФБ-3] а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 191-200.

[1]

[2]

[3]